Подаръкът: Шанхай

     Всъщност и тогава, на тръгване от Сиан, ми се мълчеше. Нуждаех се от тишина. Усещах, че само така натрупаните образи и звуци ще намерят своето място и ще се подредят, за да могат един ден да проговорят. Пътувахме към Шанхай, но мислите ми още бяха при Теракотената армия. И се плашех, че ако ги изговоря, емоциите ще загубят своя цвят – точно както окраските на керамичните фигури са изчезнали при допира с въздуха.
     Вече бях чела в книгата „Китай, какво си всъщност ти?” на проф. Марко Семов, че на летището в Шанхай се намира прословутият влак на магнитно окачване, който изминава 30 километра за седем минути. „Нищо чудно…” – помислих – „та нима не прескочихме от втори в двадесет и първи век за отрицателно време?” И докато в Сиан погледът ми беше прикован към земята, съхранила през вековете хилядолетна история, то в Шанхай и Хонгконг не можех да откъсна очи от небето – там някъде, горе, множество сгради гъделичкаха корема му. Винаги съм смятала, че живея на висок етаж – десети. Докато екскурзоводката в Хонгконг не отговори на въпроса ми „какво правите, когато ви се развали асансьорът?” с: „О, не е проблем – аз живея на ниското, на 42-ри етаж съм.”

Магията на думите

Днес, 19.03.2009г. от 18.00 h в Галерия Кръг+, ул. „Будапеща“ №5 в гр. София, ще бъдат представени книгите „10 минути“ на Георги Милев и „Право на избор и други проклетии“ на Ина Иванова.
А утре, 20.03.2009 г., същите книги и автори ще имат своите премиери и в Пловдив – от 18:00 часа в Читалище “Възраждане” (ул. “Стоян Чалъков” №1 в Стария град).

Заповядайте! Бъдете част от празника!

Слепецът

„Позирала му е с подвити колене,
седнала съвсем удобно
върху ахилесовата слабост на
очите му

Нека е „такъми“

В отговор на призива на Ю, а и играта (като всяка игра) ме грабна, ето ги и моите такъми:

1. И двете китари са ми подарък, което автоматично ги прави безценни. Китарата отляво още не е пораснала и е типичен тийнейджър – със стройно тяло, звънък глас и буен характер. Получих я за миналогодишния си рожден ден от моите приятели. А с по-възрастната, тази отдясно, се познаваме вече 24 години. Подарък ми е от баща ми. Някога бяхме неразделни. Сега понеже и двете сме големи и много ангажирани, си бъбрим от време на време и непрекъснато си обещаваме да не си издаваме тайните.

2. Пъзелът вляво представлява реално съществуваща карта на света от 1375 година и е от 4000 части. Пъзелът вдясно е първият по-голям пъзел, който наредих (3000 части). От известно време насам ме сърбят ръцете да довърша един започнат, с 9000 части, но май няма да е скоро. Голямо удоволствие са!