Подаръкът: Сиан

     Градовете са като книги.
     Някои може да ги четеш цял живот и пак да не ги разбереш докрая. Други ги прелистваш набързо и я откриеш някое интересно изречение в тях, я не. Трети ги подминаваш, понякога запомняш заглавията им и се надяваш, че някой ден ще имаш възможността да разгледаш или просто ги забравяш. Има и такива, които като прочетеш един път, се врязват в паметта ти и остават там докато си жив.
     В духа на това сравнение, Китай беше една огромна, неизчерпаема библиотека, в която успях да надникна съвсем за кратко, препълнена с всякакви книги – малки, стари и оръфани, с пожълтели странички; огромни и внушителни луксозни издания; книги с впечатляващи корици и дълбоки съдържания…
     Благодарна съм, че в това безкрайно разнообразие, попаднах на Сиан.
     Сиан беше плашещата с размерите си книга (почти три милиона жители и около 10 хиляди квадратни километра площ); книгата, изпъстрена с невероятни илюстрации, със запомнящи се образи и герои, с изключително богато и вълшебно съдържание.

Подаръкът: Пекин (втора част)

     Ако „ущипах се, да не би да сънувам“ не беше толкова износено клише, щях да го използвам поне една дузина пъти. Но няма, защото освен, че е клише, би било и абсолютна лъжа. Бях сигурна, че не сънувам и от момента, в който видях първия йероглиф, отворих широко очи, уши, дробове и лакомо гледах, чувах и дишах всичко наоколо.
     Екскурзоводът в Сиан, който беше изключително чаровен и общителен човек, завършил висшето си образование в Русия, със завидно търпение и на прекрасен руски ни обясняваше всичко, за което се сещахме да попитаме. Казваше се Уъ Коо Чин, но тъй като името му – Коо Чин (което означавало Ден на китайската независимост) – за руските му колеги било много трудно за произнасяне, а във филма „Москва не вярва на сълзи“ героят Гоша бил много симпатичен човек, той се съгласил да го наричат Гоша и така ни се представи и на нас. Избързвам с разказа си за Гоша, защото именно той ни каза, че така се пише Китай. Йероглифът, който много прилича на квадратно Ф, се чете „Чун“ и означава „център“, а другият йероглиф се чете „Го“ и означава „свят“. Оттук и Чун Го (China), а именно – център на света.
     Но да се върна в автобуса, който вече ни отдалечаваше от Великата Китайска стена и ни връщаше към Пекин (или Beijing – Северна столица).