Paradoxi's Blog

Здравей!

Човеко,

който отдели частица от времето си, за да надникнеш в частица от моя свят,

радвам се, че си тук.

Но

ако загледан в плахите ми опити за самоизява, пропусна

интересно изречение от книгата, която четеш в момента;

странния въпрос на детето до теб (или в теб);

усмивката на любим човек…

моля те, изключи компютъра.

Мрежата ще бъде тук и утре, но има неща, които никога не могат да бъдат видени, чути, усетени отново.

Добре дошъл! )

Advertisements

13 Коментари to “Здравей!”

  1. astilar said

    🙂 Ха-ха-ха, толкова и още по-широко ме усмихна. Ще го изключа веднага, след като те добавя във връзките, за да видя какво… след няколко дни.
    Добре заварил!

  2. paradoxi said

    Чудесно! 🙂 И че те усмихнах, и че ще изключиш компютъра, все пак. :))))

    Здравей, astilar!

  3. Yana said

    Здравей, я! 🙂
    Ей, много ми е хубаво така… мрежата от думи, приятели и обич се разраства… Много те обичам, да знаеш!

  4. paradoxi said

    Я, я, здрасти, Ян! 🙂 И няма да си прекръстя блога, да знаеш :Р – самото му съществуване е огромен парадокс за мен.
    И аз, много.

  5. Здравей, човеко! 🙂

  6. paradoxi said

    Здравейте, Ваше Височество. 🙂 🙂
    Наистина много се радвам да Ви срещна и тук. 🙂

  7. Yana said

    Добре де (за блога), то си има очарование – аз се стреснах малко от латиницата в първия момент, но си права, че е смислово смислено да остане така 🙂

  8. tuareg70 said

    Прекрасен съвет,наистина загледани в монитора пропускаме много стойностни неща.Успех

  9. paradoxi said

    Здравей, Tuareg70.
    Много стойностни неща се откриват и чрез/в мрежата. Но за разлика от ежедневните ни живи радости, към монитора можем да се върнем по всяко време.
    Благодаря ти. 🙂

  10. гравитон said

    Щастлив съм, че вече те има в духовния ми мир! Благодаря и успех!

  11. paradoxi said

    Здрасти, гравитон!:)
    Поради паническото чувство, което ме обзе за момент – докато ме има в нечий духовен мир да не се окажа като слон в стъкларски магазин – някак естествено е да те поздравя с един разкошен разказ на Георги Милев.
    И аз ти благодаря. 🙂

  12. гравитон said

    Що бе, толкова ли е страшно? Аз, например, цял живот се опитвам да се побера в моя духовен мир и май все не успявам. Я сега да си прочета разказа на Георги Милев…

  13. гравитон said

    Разказа наистина е разкошен! Искам да Ви изпратя по един порцеланов слон! Казват, че носел щастие!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: