Paradoxi's Blog

Улицата

Posted by Левена Филчева на 30.01.2009

По нея се събират бездомни
животи –
опитомени нелюбимци,
които влачат дните си след своите стопани,
лаят се или се подушват подозрително,
хранят се с остатъци от истини,
с ежедневия, мухлясали от толкова оплакване
и много често препикават
кварталните събития.
Понякога са гладните кърмачета,
заиграли се с гърдите й,
в очакване на мед и мляко
или само мляко,
или просто сладост от игра,
потекла между пръстите.
Често са сърдити,
тайно я наричат уличница,
с гняв я обладават и заспиват на бедрата й,
плащайки с подрънкващи проклятия.
Един път във годината, когато
напъпили надежди плъзват по зелената й пазва,
а разцъфнали желания разпръсват аромата си,
тя вирва своята опашка,
разгонени очаквания хукват след нея,
съвсем забравили,
че са скопени.
Тогава
от очите й сълзят черници
и притихва в ъгъла на някой залез,
за да приспи децата си.
И тя, и те
сънуват.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: