Paradoxi's Blog

Archive for февруари, 2009

Подаръкът: Сиан

Posted by Левена Филчева на 28.02.2009

Сиан - Кулата на барабана

     Градовете са като книги.
     Някои може да ги четеш цял живот и пак да не ги разбереш докрая. Други ги прелистваш набързо и я откриеш някое интересно изречение в тях, я не. Трети ги подминаваш, понякога запомняш заглавията им и се надяваш, че някой ден ще имаш възможността да разгледаш или просто ги забравяш. Има и такива, които като прочетеш един път, се врязват в паметта ти и остават там докато си жив.
     В духа на това сравнение, Китай беше една огромна, неизчерпаема библиотека, в която успях да надникна съвсем за кратко, препълнена с всякакви книги – малки, стари и оръфани, с пожълтели странички; огромни и внушителни луксозни издания; книги с впечатляващи корици и дълбоки съдържания…
     Благодарна съм, че в това безкрайно разнообразие, попаднах на Сиан.
     Сиан беше плашещата с размерите си книга (почти три милиона жители и около 10 хиляди квадратни километра площ); книгата, изпъстрена с невероятни илюстрации, със запомнящи се образи и герои, с изключително богато и вълшебно съдържание.

Прочетете остатъка от публикацията »

Posted in разни | Tagged: , , , , , , , , , , , , , , | 1 Comment »

У Дзи*

Posted by Левена Филчева на 14.02.2009

Хиляди мили оцветиха очите ми
екзотично.
Кръстих лявото Север.
Дясното – Ин.
Така
плачат хармонично.
В петък,
когато разбирам китайски,
малки крачета на гълъб
рисуват йероглифи
по пясъка.
Прочетете остатъка от публикацията »

Posted in лично творчество | Tagged: , | 2 Коментари »

Подаръкът: Пекин (втора част)

Posted by Левена Филчева на 08.02.2009

В Забраненият град

     Ако „ущипах се, да не би да сънувам“ не беше толкова износено клише, щях да го използвам поне една дузина пъти. Но няма, защото освен, че е клише, би било и абсолютна лъжа. Бях сигурна, че не сънувам и от момента, в който видях първия йероглиф, отворих широко очи, уши, дробове и лакомо гледах, чувах и дишах всичко наоколо.
     Екскурзоводът в Сиан, който беше изключително чаровен и общителен човек, завършил висшето си образование в Русия, със завидно търпение и на прекрасен руски ни обясняваше всичко, за което се сещахме да попитаме. Казваше се Уъ Коо Чин, но тъй като името му – Коо Чин (което означавало Ден на китайската независимост) – за руските му колеги било много трудно за произнасяне, а във филма „Москва не вярва на сълзи“ героят Гоша бил много симпатичен човек, той се съгласил да го наричат Гоша и така ни се представи и на нас. Избързвам с разказа си за Гоша, защото именно той ни каза, че така се пише Китай. Йероглифът, който много прилича на квадратно Ф, се чете „Чун“ и означава „център“, а другият йероглиф се чете „Го“ и означава „свят“. Оттук и Чун Го (China), а именно – център на света.
     Но да се върна в автобуса, който вече ни отдалечаваше от Великата Китайска стена и ни връщаше към Пекин (или Beijing – Северна столица).

Прочетете остатъка от публикацията »

Posted in разни | Tagged: , , , , , , , , , | 7 Коментари »

Подаръкът: Пекин (първа част)

Posted by Левена Филчева на 05.02.2009

На Великата Китайска стена

     Предстоеше ни деветчасов полет. За хората от компанията, с която пътувах заедно, преживяването не беше ново. Но аз бях, меко казано, стресната. Не се плаша от самолети, не страдам от клаустрофобия, но и не съм голям любител на екстремните преживявания (децата ми така и не успяха да ме качат на кулата във вече закрития София Ленд). За проблема с пушенето обещах да не говоря повече.
     Минахме успешно през поредното задръстване на Франкфуртското летище и ето ни във въздуха, на път към Пекин.
     Едно меко предчувствие започна да гъделичка стомаха ми – май наистина ще се окажа в Китай? Колкото и да не ми се вярваше, всичко около мен успешно ме опровергаваше – повечето от пътниците в самолета бяха китайци, стюардесите – също, както и храната, музиката, йероглифите… да, пътувам към Китай.
Прочетете остатъка от публикацията »

Posted in разни | Tagged: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 7 Коментари »

Подаръкът

Posted by Левена Филчева на 04.02.2009

picture-0911

     Не знам кой и кога е казал, че четиридесетият рожден ден не се празнува. Не знам и защо го е казал. Навярно е бил доста уморен от безкрайните пожелания или почерпки; възможно е и да е нагазил дълбоко (макар и твърде рано, според мен) в така наречената криза на средната възраст. Но знам, че за мен това беше едно от най-тъжните поверия, които трябваше да спазя. Аз, която твърдо вярвам в идеята, че живот без празници е като дълъг път без страноприемници и не само не пропускам отбелязването на някой празник, но и когато броят им осезателно намалее, винаги намирам повод да си създам такъв – я ден на бездомните кучета, я рожден ден на гълъба върху перваза на съседката, я някой Световен ден
     Обещах, че няма да празнувам 40-годишнината си.
     И тогава получих Подаръка. Най-Подаръка.
     Точно за него искам да разкажа:

11 ДНИ В КИТАЙ

Прочетете остатъка от публикацията »

Posted in разни | Tagged: , , , , , , , , | Leave a Comment »

Преди да се родя

Posted by Левена Филчева на 03.02.2009

Уютен е околоплодният ми свят –
прозрачно розов, тих и топъл;
бълбукат дните, нощите искрят,
тупти над мене нещо като господ.
Не ме вълнуват дъждове и бури.
Прочетете остатъка от публикацията »

Posted in лично творчество | Tagged: , , , | 2 Коментари »

графити

Posted by Левена Филчева на 01.02.2009

като изпита наведнъж бутилка
захвърлена между боклуците
под масата на евтиния град
е тази нощ
подритната от погледа ми
със презрение
дрънчи и се подсмихва
с пиянското око на кухото си
гърло
Прочетете остатъка от публикацията »

Posted in лично творчество | Tagged: , , , | Leave a Comment »