Paradoxi's Blog

Подаръкът

Posted by Левена Филчева на 04.02.2009

picture-0911

     Не знам кой и кога е казал, че четиридесетият рожден ден не се празнува. Не знам и защо го е казал. Навярно е бил доста уморен от безкрайните пожелания или почерпки; възможно е и да е нагазил дълбоко (макар и твърде рано, според мен) в така наречената криза на средната възраст. Но знам, че за мен това беше едно от най-тъжните поверия, които трябваше да спазя. Аз, която твърдо вярвам в идеята, че живот без празници е като дълъг път без страноприемници и не само не пропускам отбелязването на някой празник, но и когато броят им осезателно намалее, винаги намирам повод да си създам такъв – я ден на бездомните кучета, я рожден ден на гълъба върху перваза на съседката, я някой Световен ден
     Обещах, че няма да празнувам 40-годишнината си.
     И тогава получих Подаръка. Най-Подаръка.
     Точно за него искам да разкажа:

11 ДНИ В КИТАЙ

picture-5801

     Вярвам, че ви е познато усещането да сте в центъра на някакво случване и въпреки това да сте убедени, че то изобщо не се случва на вас. Нещо повече – от деня на връщането ни измина точно една година, два месеца и двадесет и три дни, а аз все още не съм убедена в реалността на случилото се. И едва днес се почувствах готова да разкажа за това пътуване. Хм… случайно ли на един ден разтърсваща емоция се падат около 40 дни време за приемането ѝ?

     Тръгнахме на 29.10.2007г. от Аерогара София.
     Съвсем скоро четох, че едни от най-ефективните стачки били тези във Франция. Май е вярно – точно поради една подобна ефективна стачка на френските авиолинии по онова време, се наложи да пътуваме до Франкфурт, откъдето трябваше да продължим до Пекин, а не както бе обявено първоначално – до Пекин през Париж. Много близка моя приятелка казва, че страда от пространствен идиотизъм. Е, страдаме от едно и също „заболяване“, поради което доста често използвам израза „През Париж за Дървеница“ (просто няма такива засукани пътища, по каквито успявам да стигна от точка А до точка В). „През Франкфурт за Пекин“ ми се стори подходяща замяна.
     Бях подготвена психически за повсеместното „No smoking“ или поне така си мислех. Постепенно, като хрътка на лов, се научих да откривам местенцата, на които безнаказано да унищожа една-две цигари. Неуместно е да ви занимавам с терзанията на един заклет пушач и няма да го правя повече, обещавам (едно изключение – когато по-нататък стане дума за Хонг Конг).
     Франкфуртското летище е най-голямото в Европа. Всяка минута излитат по два самолета нанякъде. А преди да кацнем… попаднахме в задръстване. От което и прозорче да надникнех, се виждаше самолет. Започнах да се оглеждам за летящи катаджии и никак нямаше да се учудя, ако видех някой.
     Най-после кацнахме. Портали, гейтове, секции, гишета, Терминал 1, Терминал 2, Sky-line между двата… След диво препускане и неколкократно „Excuse me, can you tell us where is…“ открихме гишетата на China Air. Симпатичен младеж с приличен английски ни заобяснява, че нямаме потвърдени резервации, а места в самолета няма. Предлага ни да ни впише в листата на чакащите, а ние да виснем пред гейта и да се молим някой от вече записаните пътници да не дойде.
     Групата ни се състоеше от общо 30-ина души. Разделихме се още в София и една част заминаха за Мюнхен, друга за Москва, а ние – прелитащите през Франкфурт – бяхме точно 10. Петима от малката ни групичка решиха да рискуват и зачакаха пред гейта. Останахме петима, между които двама – с перфектен френски, един – с достатъчен немски, един – с много добър гръцки и руски, а всички общо – с приличен английски. По-късно се оказа, че ако не знаехме толкова езици и си бяхме останали да чакаме, щяхме да пристигнем в Пекин навреме, с останалите. Но след няколко градиращи телефонни разговора с фирмата-организатор, хукнахме да търсим гишето на Air France и обяснение за липсата на резервации. Гишето, с извинение, се оказа на франкфуртска си майна. Затова и не успяхме да се върнем за полета, когато останалите да чакат пред гейта ни звъннаха и ни казаха, че места в самолета има и те се качват.
     Е, всяко зло за добро (с присъщия ни оптимизъм си казахме ние), поне ще си починем. Резервирахме си места за полета на следващата сутрин и пренощувахме в съвсем приличен хотел, любезно предоставен ни от стачкуващите френски авиолинии.

Следват:
Пекин
Си Ан
Шанхай
Хонг Конг

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: