Paradoxi's Blog

И още малко Шанхай

Posted by Левена Филчева на 03.04.2009

Нефритеният Буда

     Преди да продължа с разказа си за Хонгконг, ми се иска да споделя още няколко думи за вълшебствата в Шанхай.
     Храмът на нефритения Буда е действащ храм, в който се намират две огромни фигури на Буда, изработени изцяло от нефрит, както и множество статуи на различни божества. Пищни цветове, екзотични аромати, наситена колоритност… и толкова далечно и не-мое.

В Храма на нефритения Буда

     Въпреки че знаех, че свастиката всъщност е древен символ за късмет и благоденствие, свързана с кръговрата на живота, наречен в някои източни религии самсара, ми беше странно, дори стряскащо в първия момент, да я видя изрисувана върху гърдите на Буда. По-късно екскурзоводът ни каза, че нефритените фигури на Буда са били общо пет, но три от тях са „унищожени от културната революция”. И нямаше как да не се замисля колко бързо се ослепява в стремежа да докажеш, че си единственият виждащ, колко е символична границата между слънцето и мрака… А един излегнал се (сякаш уморено след игра дете) нефритен Буда, се усмихваше на своята Нирвана.


Градината на радостта Ю Юан

     Градината на радостта Ю Юан е разположена в североизточната част на стария град Шанхай. Построена е преди около 400 години, по всички закони на Фън Шуй, с характерните архитектурни елементи на градините на династия Минг.

Драконът - ограда

     Вълнообразната линия, с която завършва оградата на градината, представлява тяло на дракон. Но тъй като драконът е бил запазен символ единствено за императора, а в тази градина е живял губернатор и всяко използване на императорски отлики и символи се е наказвало със смърт, този дракон не е съвсем истински, защото вместо обичайните четири, има три пръста на лапите си.
     Красота, изящество, спокойствие, сливане, мъдрост, радост… всичко е събрано в тази градина. И макар Япония да се смята за страната, в която първите поети са богове, а поезията започва своето летоброене „от разделянето на небето и земята”, точно в тази градина „видях” Башо, Исса, Бусон да пишат своите хайку.

Старият град - Шанхай

     В Стария град се разходихме привечер. И отново глъч, шум, провиквания (на всякакви езици), щракане на фотоапарати, най-различни лъскави магазинчета с какви ли не стоки и сергии, подобни на нашите крайпътни скари, но вместо кебапчета, се предлагаха жабешки бутчета и октоподи на шиш.

     Включването на светлините по сградите беше съпроводено от едно задружно и съвсем искрено „woow!”, защото вечер Старият град е като излязъл от великолепна, нереална картичка.
     На следващия ден влака, за който споменах в предишния разказ, ни откара до летището със 301 km/h.
     Оставаха ни по-малко от два дни за следващото невероятно преживяване – Хонгконг.

октоподи на шишвъв влака на магнитно окачване
Старият град - Шанхай

Колко е малък човекът!
Съвсем не се вижда
сред зелените листа.
Бусон

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: