Paradoxi's Blog

За Йордан Радичков

Posted by Левена Филчева на 24.10.2009

     „Добре, че страхът от смъртта е по-силен от любопитството ни.” – беше казал някога Стефан Цанев. Често, когато тръгна по следите на безкрайното си любопитство, се сещам за тази мисъл. И да, понякога се спирам. Но съм истински благодарна, че се оказа, че любопитството ми е по-силно от страха от знания.
     Неотдавна, в един разказ за едно свое пътуване, сравних градовете с книги – някои може да ги четеш цял живот и пак да не ги разбереш докрая. Други ги прелистваш набързо и я откриеш някое интересно изречение в тях, я не. Трети ги подминаваш, понякога запомняш заглавията им и се надяваш, че някой ден ще имаш възможността да разгледаш или просто ги забравяш. Има и книги, които като прочетеш един път, се врязват в паметта ти и остават там докато си жив. Има такива градове. Има такива книги. Има и такива автори.
     На днешния ден, 24-ти октомври, той щеше да навърши 80 години. Българинът, номиран два пъти за Нобеловата награда за литература; писателят, преведен на 37 езика и издаден в над 50 страни по света; творецът, носител на международната италианска награда „Гринцане кавур” за белестрика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда”; авторът, който с всяка своя дума не спира да напомня, че „Сърцето бие за хората”; магичният разказвач на „Малки жабешки истории” и всякакви истории за „Хора и свраки”, „Смокове в ливадите”, за врабчетата, истории за „Всички и никой”…; човекът Йордан Радичков.
     И не само заради годишнината от неговото рождение ми се говори за него (така и не се научих да „чествам” годишнина от смърт…). А и защото, когато някой ме попита кои са ми любими книги, с лекота изброявам „Великото никога” от Елза Триоле, например, или „Полет над кукувиче гнездо” на Кен Киси, или „Шегата” на Милан Кундера, или „Алексис Зорбас” на Казандзакис… но винаги – всички от Йордан Радичков.
     Спомням си как един път се обадих на приятелка в два часа през нощта, за да й кажа да стане и да погледне луната – знаех, че колкото и да описвам гледката на следващия ден, никога не бих могла да предам цялото вълшебство на подобна нощ. По същата причина, сега (по някакъв начин) звъня настоятелно и без никакво притеснение, че е късно (защото няма подходящо време за красотата) или че мога да събудя някого (всъщност, ще се радвам да го направя), за да ви кажа – хора, чуйте го:
     „Човек може да се върне по обратния път единствено чрез думите. За подобен поход той впряга всичките познати думи, всички ония опитомени думи, дето сме ги превърнали на кираджийски коне и всеки ги бие с камшика си, както му дойде, макар че те без всякакъв възторг си махат опашките, а по-скоро от досада ги махат – гледай си работата, конярю! Понякога улавях диви думи и ги впрягах, преди да са успели да ме стъпчат, но те разбиваха страховития впряг, изпокъсваха ремъците и потъваха в тъмните гори и пасбища на въображението. Аз ги дебнех, но и те ме дебнеха и в повечето случаи пропадаха, преди още да ги зърна – дочувах само отдалечаването на техния бяг. Опитомените думи лежеха кротко на пътя, преживяха и гледаха всичко с безизразните си, лишени от всякакво любопитство очи.
     Понякога те се задъхваха по стръмнините, падаха на колене, старите им хълбоци биеха до пръсване. В такива мигове ми се струваше, че думите ме гледат с човешки очи, уморени и хлътнали, почнали да посивяват от годините. Тогава си спомнях за човека, дето конят му паднал на средата на пътя, той го изпрегнал от каруцата, сам се впрегнал в нея и я изтеглил на върха. Огледал човекът стръмнината под себе си, огледал натоварената каруца и си казал: „Глупав човек съм! Аз едва изтеглих каруцата, а искам конят да я изтегли!”
     Спомнях си за тоя човек, но не можех да разпрегна на средата на пътя. Думите зъзнеха с намъшена козина на студа, несвикнали с климата, някои падаха по пътищата, други подивяваха и хващаха горите или тресавищата, трябваше да ходя подире им, да ги мамя и много от тях се връщаха, подвили неловко опашки. А имаше и думи, дето не вършеха никаква работа (всичко най-добре се проверява в походи). Те вървяха без всякакво напрежение и без всякакво желание, просто вдигаха прахоляци по пътищата, пречеха на другите, мотаеха се из краката им, объркваха впряговете; имаше и думи, готови винаги да се подмажат, през целия поход те само това правеха, винаги са под ръка, винаги ще изтичат някъде услужливо, винаги ще ви гледат в очите, та ги усещате даже и ако не ги гледате…”
     Ще спра. Не е възможно да цитирам всичко, което ми се иска, макар че бих го направила с огромно удоволствие. Вярвам, че хората, които обичат историите на Йордан Радичков, но са ги позабравили, с нетърпение ще посегнат отново към тях. И се радвам на обичта, която ще сполети онези, които тепърва ще се срещнат с разказите и романите му.
     И за край, още няколко негови думи „Към читателя”:
     „Но тъй като Бог не ни е дарил чак дотам, че да можем с просто слово да произвеждаме електричество и да задържаме дъха на читателя, то ние се задоволяваме с една проста история, предназначена да споделя скромно самотата ни, без претенции, че един ден ще остане в съкровищницата на българската книжнина. Пък и да ви призная, драги читателю, когато минах покрай съкровищницата на българската книжнина, видях, че сума народ се трупа там, чакайки нетърпеливо реда си, и всеки стиска под мишница своето книжно дело, за да го поднесе пред олтара на отечеството. Тогава си рекох, че моето таралежово четиво ще бъде съвсем неподходящо за тая навалица, още по-малко за съкровищницата, затуй реших, че ще е най-добре да го дам в ръцете на милостивия и снизходителен читател.”
     Затова го препрочитам. Всеки път, когато искам да ми стане топло, истинско и българско…

Този текст бе излъчен в новото предаване на БНР – Радио Благоевград – предаване за събитията в литературата и литературата като събитие – „Страници“.

Advertisements

2 Коментари to “За Йордан Радичков”

  1. […]       Същата петъчна вечер, в зала 10 на НДК, се състоя премиерата на новата книга на Владимир Левчев – “Любов и смърт”. Предлагаме ви да чуете разговора на Валентин Дишев с Владимир Левчев – за премиерата и книгата в “Страници” (очаквайте във вторник – 27.10.2009 г. – публикацията на разговора на Любима Бучинска с Йордан Ефтимов за “Любов и смърт”: И – накрая – предлагаме ви още един фрагмент от това издание на “Сраници”: импресията на Левена Филчева, в рубриката “Днес препрочитам”, за Йордан Радичков (текстът от аудиограмата днес бе публикуван и в Paradoxi’s Blog): […]

  2. Къде се скрихте? Какво става с Вас?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: